Лазерен лъч за премахване на кариес?

Много хора не ходят редовно на стоматолог, защото изпитват страх от звука и болката, която зъболекарската машина причинява. Новите технологии могат да ги избавят от мъките. Все повече стоматолози в Европа посягат към лазера като инструмент, защото той лекува кариеси бързо, точно и безболезнено.

Лазерният лъч е по-тънък от косъм, но премахва кариеса без усещане за допир. Пациентите оценяват като предимство на първо място прецизното и относително безболезнено лечение.

Лекарите по дентална медицина потвърждават, че когато работят с лазер, слагат упойка много рядко. Старото поколение стоматолози работят прецизно като часовникари, но все пак се налага да стържат и дълбаят. Целта е да отстранят всяка субстанция от зъба, носител на кариеса. Тези, които работят с лазер, отстраняват развалената част чрез микроексплозии. От инструмента, който изглежда почти като обикновена машинка, излизат 20 до 35 лазерни импулса на секунда.

Любопитното е, че инфрачервеният лазерен лъч може да прави разлика между болна и здрава тъкан. Той загрява точно поразените от кариес места, които са размекнати от бактериите. От здравите, твърди места, лъчът отскача. Енергията му може да се регулира така, че лъчът да "отстрелва" само засегнатата част от зъба и да не поврежда здравия емайл. "Това е първият стоматологичен инструмент, който работи селективно", пояснява проф. Гуткнехт.

Въпреки предимствата в зъболекарското съсловие не всички приемат възторжено новата технология. Най-често се критикува, че тя работи по-бавно.

Какво е Вашето мнение - ще придобие ли популярност сред стоматолозите в София и като цяло в България? Какво предпочитате - по-бързо да си тръгнете от стоматологичния кабинет или процедурата да става по-безболезнено?


Подобни статии: Повече за стоматологичния (денталния) лазер

История на стоматологията

В Долината на р. Инд са натрупани доказателства за това, че стоматология се практикува още през 7000 г. пр. Хр.  Възстановяването на тази древна форма на стоматологията показа, че използваните методи са надеждни и ефективни. А шумерски текст от 5000 г. пр. Хр описва един "зъб червей" като причина за зъбния кариес.  Доказателство за това вярване е също били открити в древна Индия, Египет, Япония и Китай. Легендата за червей също е в съчиненията на Омир, и   1300 г. пр. Хр. хирурга Ги дьо Шаулик все още насърчава вярата, че червеят предизвика кариес.  В папирус, написан през 17-ти век преди новата ера, отразяващ предишни ръкописи още от 3000 г. пр. Хр, включва лечението на много стоматологични зъболявания.

Изследване на останките на някои древните египтяни и гръко-римляните разкрива началото на опитите за протези и хирургия. Древните гръцки учени Хипократ и Аристотел пишат за стоматолози, за изграждане на модел на зъб, лечение на разложен зъб и болест на венците,  и използване на конци за стабилизиране на ронливи зъби и фрактура на челюстта. 

Първото използване на апарати за зъболечение или мостове идва от етруските още от 700 г. пр. Хр. 

Зъболекарски екстракции са били използвани за лечение на различни заболявания. По време на Средновековието и през целия 19-ти век стоматологията не е професия само по себе си, а често и стоматологични процедури са изпълнявани от общи лекари. Везни, които се използват за зъбните екстракции датират от няколко века. 

 Първата книга фокусирана единствено на стоматологията е "Artzney Buchlein" от 1530 година,  първият учебник по дентална медицина, написан на английски език, се нарича "оператор за зъби"(буквален превод) от Чарлз Алън през 1685. 

17-ти век френският лекар Пиер Фошар дава началото на стоматологията като наука, каквато я познаваме днес. Фошар е наречен "баща на съвременната стоматология". Сред многото от неговите октрития са използването на зъбни протези,  въвеждането на зъбни пломби за лечение на кариес и твърдението, че киселини като винената киселина са отговорни за стоматологичното гниене.